Какво е стоицизъм и как ни помага да живеем по-добре?

 

Какво означава стоицизмът?

 

Стоицизмът е практическа философия, базирана на поредица от древни идеи от гръко-римския свят, които са оцелели, пренесени и намерили забележително отражение в съвременния свят. Най-важното учение на стоицизма, което е резонирало през хилядолетия, е важността от възприятието и контрола- когато човек е изправен пред трудности и предизвикателства, трябва да разбере какво може да контролира и какво не може да контролира. С този начин на мислене, стоическата философия едновременно защитава човека срещу загуба на (себе) уважение, като в същото време му позволява да придобие увереност от всеки неуспех.

 

Откъде възниква стоицизмът?*

 

Стоицизмът се появява за първи път в Атина в Древна Гърция (около 3 в. пр. Хр.) по време на хаоса, последвал от ранната смърт на Александър Велики. Предполага се, че  стоическата философия е привлякла тези, които търсят мир и сигурност в период, когато всичко сякаш се е разпадало. Стоицизмът постепенно се превърнал в една от най-широко възприетите философии от образования елит в гръцкия свят. По-късно стоицизмът е възприет и доразвит от много римски философи като Сенека, Марк Аврелий и Цицерон.

 

Кои са най-отявлените философи-стоици?

 

Въпреки, че е имало много философи-стоици през годините, можем да проследим ученията на няколко видни фигури. Общото между тях, както сами ще забележите в кратките им биографии по-долу е, че всички те са имали труден и изпълнен с предизвикателства живот. Въпреки това, те са преминали през всяка една от тях, без да се подадат на отчаянието или самосъжалението.

 

Марк Аврелий

 

Марк Аврелий е последният от петте добри императори, които е познавала Римската империя. Той олицетворява идеала за владетел, който Платон описва в своя труд „Държавата“, а именно за владетеля-  император-философ. Репутацията на Марк Аврелий на способен император, не се ражда случайно. По време на управлението си, е било необходимо да се „справи“ с две войни и Антонинова чума, която е бушувала в продължение на 15 години. Факта, че освен император, той е бил учен и философ, обуславя и причината той да е написал много по време на своето управление. На фона на тези сериозни и трагични събития, той не е спирал да пише и неговите лични бележки са известни днес като писма „Към себе си“. Широко разпространено е мнението, че „Към себе си“ е възможно най-откровения и честен разказ на мислите на императора, тъй като е малко вероятно Марк Аврелий някога да е планирал да ги публикува или да ги разпространи публично.

 

 

Сенека

 

Сенека, е философ, държавник, драматург и сатирик, който е служил като сенатор при императори Калигула, Клавдий и Нерон. Той е осъден на смърт от Калигула, но малко след смъртта на императора, неговият наследник- Клавдий, заменя тази присъда с изгнание. След изгнанието си, той се връща в Рим, където е  учител, а след това съветник на император Нерон. Сенека се е занимавал предимно с етика и е смятал, че стоицизмът е оптималната ръководна рамка за римския политически живот на висшата класа. Вярвал е, че философията е балсамът за раните на живота, и че разрушителните страсти като гняв и скръб, могат да бъдат смекчени от разума.

 

Епиктет

 

Епиктет е роден като роб във Фригия, преди да се премести в Рим, за да преподава философия. По отношение на философските си влечения, Епиктет обръща внимание на желанието, избора и съгласието. В своите „Диатриби“ той твърди, че дори да не сме отговорни за идеите, които се представят в нашето съзнание, ние сме отговорни за начина, по който ги използваме. Освен това, той обяснява за важността, да се фокусираме върху по-голямата картина и че всички ние сме съставните части на една велика система. Следователно, всички неща (дори и злини) са волята на провидението, било то Бог или природата, и следователно, са добри от гледна точка на цялото.

 

Диоген Вавилонски

 

Диоген от Вавилон, прозвището, с което е по-известен, се отличава от много други Диогени в Древна Гърция. Той е бил ръководител на Стоическата школа в Атина през 2-ри век пр.Хр. Въпреки, че се смята за изключително влиятелен в стоическата мисъл в бъдеще, нито едно от неговите писания не е оцеляло до днес и това, което знаем за неговата философия, оцелява само в цитати от други писатели. За щастие тези цитати са обширни, което води до заключението, че Диоген е бил добре почитан. Някои от най-забележителните му оцелели философии са за музиката – Диоген евярвал, че музиката може да създаде хармония и пропорция в душата, че музиката успокоява разбудените страсти и емоции. Той смята, че музиката е храна за ума и душата, допринася за здравия дух и добър живот, както правилната диета и упражненията допринасят за здраво тяло.

 

Кои са 4-те добродетели на стоицизма?

 

Четирите добродетели са това, което много стоици използват, за да се ръководят, когато се опитват да се справят с трудни въпроси и проблеми, които възникват. Тази стоическа етика предоставя конкретна рамка за това как да приложим философията в действие, вместо просто да я обсъждаме в изолирана среда.

 

Мъдрост

 

Наричана още благоразумие, стоицизмът твърди, че добродетелта на мъдростта е способността да се прилагат ученията на абстрактната философия на практика. Следователно нейната същност е знанието, за това какво е добродетел- кое е добро и кое е лошо, какво поведение е правилно, какво поведение е опасно или вредно и кое поведение е безразлично. Това несъмнено се отнася и до разбирането за това, какво е в рамките на контрола на индивида и какво не, тъй като това е мъдрост, без която стоикът не започва своите размишления.

 

Кураж

 

Стоическата смелост се нарича смелостта да се изправите срещу изпитанието и да не изпадате в депресия или отчаяние, смелостта да се придържате към принципите си и смелостта да изкажете мнението си и да настоявате за истината.

 

Умереност

 

Умереността и самоконтролът са взаимозаменяеми за стоиците. Стоиците вярват, че прекомерното желание води до недоволство и неудовлетвореност и че импулсът до голяма степен е самоунищожителен, тъй като колкото повече вземаш, толкова повече искаш и колкото повече искаш, толкова повече няма да можеш да имаш. Ядрото на разбирането на това е да се знае, че истинското изобилие идва от това да имаш това, което е съществено, а не това, което просто се желае.

 

Справедливост

 

Тъй като стоицизмът през гръцкия и римския период е бил тясно свързан с политическия живот, много класически стоици като Марк Аврелий и Сенека смятат справедливостта за най-важната добродетел и че тя е източник на всички други добродетели. В съвременния свят справедливостта може по-правилно, да се отнася до нашия дълг към обществото, че трябва да допринасяме за общото благо и че хората съществуват само в името на другите хора.

 

Какви са ползите от стоицизма?

 

Стоицизмът е практическа философия, която има осезаеми ползи за начина, по който човек живее живота си, следвайки нейните идеали. Стоицизмът насърчава да живеете в момента, вместо да се спирате на миналото или да се фокусирате твърде много върху бъдещето. Сенека заявява, че истинското щастие трябва да се намери в настоящето и да бъдем удовлетворени от това, което имаме и това, което преживяваме в непосредствения момент. Друго голямо предимство е самоактуализацията, подобряване на качеството на нечий живот чрез подобряване на качеството на собствените мисли и преодоляване на зависимостта от мненията на другите. Това се случва посредством разбирането, че мнението на другите за тях самите е от първостепенно значение, и че мнението на другите за вас е без значение, ако вашето мнение за себе си е това, което намирате за правилно. Въпреки това, човек също не трябва да бъде погълнат от егоизъм- стоицизмът насърчава да изграждате здрави взаимоотношения с другите и смята, че смисленото приятелство е от първостепенна стойност. Загрижеността единствено за собствените нужди, нарушава хармонията и разделя хората. Друг основен принцип на стоицизма е да се съсредоточим върху нещата, върху които имаме контрол, вместо да се занимаваме открито със събития и моменти в живота ни, които са извън нашия обсег. Стоицизмът също допринася за положителното психично здраве. Съвременната психотерапия използва широко стоическата философия (особено когнитивно-поведенческата теория), която е и една от оригиналните практики лечения за депресия. Осмислените действия и самоконтрола могат да допринесат за положителното психическо състояние. Приемането на тежки и трудни ситуации, като част от живота на човек, помага за справянето с негативните последици и намаляване на интензивността им. Това от своя страна, значително понижава  външните влияния и натиск върху психиката на човек.

 

В резюме

 

Древният стоицизъм е принадлежал към епоха, в която абсолютното правило е било ред на деня, суеверието е било нещо обичайно, робството е приемлива институция, жените са били считани за „подчовеци“, както и другите „неримски“ народи, а продължителността на живота като цяло е билазначително по-кратка от сега. Докато много древни стоици са показали забележително прогресивно мислене за своята епоха, няма съмнение, че съвременният свят, в който искаме да приложим стоицизма, е различен от римския. За щастие, повечето идеи на стоиците са вечни и адаптивни, въпреки че в съвременната епоха развитието на философията, науката и обществото създава  някои ясни предизвикателства пред стоическата мисъл.

 

 

 

 

*За по-любопитните изведохме тази кратка предистория и посочваме точно в кой период от Античността се намира стоицизма:

 

В Античният свят е имало няколко важни периода-

• Досократически период- към когото съотнасяме философските учения на Питагор,
• Класически период- в него са творили- Сократ, Платон и Аристотел,
• Елинистически период - най-голяморазнообразие от школи и философски течения са основани именно в този период:
• Софизъм- от Протагор- самият термин „софист“ се превежда от гръцки като „мъдрец“.Софисти са били учителите в тези школи, където преподавали ораторство и реторика– тоест преподавали са аргументация
• Скептицизъм- от Пирон- Философско направление, което се съмнява във възможността за постигане на обективната истина.
• Кинизъм- от Диоген- Философия, която се изразява в категорично отхвърляне на суетата и материалния комфорт.
• Епикурейство- от Епикур-Според епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и липсата на страха) се постига чрез познание, приятелство и водене на добродетелен и умерен живот. 
• Хедонизъм- от Аристип- За привържениците на хедонизма, наслаждението е висше благо. Всичко, което доставя наслада е добро. Всичко, което не доставя наслада – не следва да получава внимание. 
• Стоицизъм- Зенон- Представлява учение, утвърждаващо вътрешната назависимост на човека, с което той отговаря на истинската природа. Отличителен белег на стоицизма е космологичният мироглед, от който произлиза божественият принцип за всички природни явления и естествени връзки.
• Неоплатонизъм- Плотин- Характеризира се с възраждане на идеите на Платон през периода на римския упадък (3-6 век)

 

• Римски период ( апогей на стоическата школа в лицето на Марк Аврелий и Епиктет)